Боян Боянов

Зима,
зима е навън,
студ та камъка се пука,
грее ярко в печка пън
и коминче пуши тука.
Нека зимата сега
из полята да танцува,
и да тича по снега,
да се радва
и лудува,
да върти вихрушки тя
в своя хладно леден полет,
скрила в преспите цветя
и предчуствие за пролет.

Всичко е в премяна снежна,
имам не прозорец- красота!;
клони са дантела нежна
и красив безкрайно е света,
чудя се дали съм буден,
зима тихо приказка шепти,
слушам радостно учуден-
ако искаш,
слушай я и ти!

Ще рисувам есен
в топли краски ярки,
и тъга за вечност в мек пастелен тон,
и гора изцяло в разноцветни шарки,
и Балкана на картината за фон.
Ще рисувам есен
с плодове узрели,
и на младо вино с руен аромат,
и лъчи на слънце в клони що са спрели,
да направят всеки земен миг богат.
Ще рисувам есен
с птици отлетели,
и със стъпки по килима от листа,
и с усми...

Читать далее

Пристъпва много плахо към брега морето,
вечерница-кандило свети в небосвода,
летят монашески молитви към небето,
чрез тайни подвизи далече от народа.
А южна нощ сълзите им покайни скрива,
Богу химни на прослава пеят те с уста,
и плод стократен дава таз' духовна нива,
че ангели живеят в човешките тела.
(Афон, "Св. Панталеймон"
02.07.2018)